Tob 5

1Т овия му отговори и рече: татко, ще изпълня всичко, що ми завещаваш.

2 Но как ще мога взе среброто, като не познавам оногова човека?

3 Тогава баща му му даде разписка и рече: намери си човек, който да те придружи; аз ще му платя, докле съм още жив, и вървете за среброто.

4 И той отиде да дири човек и срещна Рафаила. Това беше Ангел, но той не знаеше.

5 И рече му: можеш ли да дойдеш с мене в Рага Мидийска и знаеш ли тия места?

6 Ангелът отговори: мога да дойда с тебе и пътя зная; аз вече съм слизал у Гаваила, брата наш.

7 И рече му Товия: почакай ме, ще кажа на баща си.

8 Оня отговори: върви, само се не бави.

9 Той дойде и каза на баща си: ето, намерих си другар. Баща му рече: покани го при мене: аз ще узная, от кое е коляно и дали ще ти бъде верен другар.

10 Повика го, и той влезе: и се поздравиха един други.

11 Товит попита: кажи ми, брате, от кое си коляно и от кой род?

12 Той отговори: коляно и род ли търсиш, или наемник, който да иде със сина ти? Отговори му Товит: брате, иска ми се да зная твоя род и твоето име.

13 Той рече: аз съм Азария, от рода на Анания Велики, от твоите братя.

14 Тогава Товит му каза: брате, върви благополучно и ми се не сърди, че питах за коляното и за рода ти. Ти ми се падаш брат от честен и добър род. Аз познавах Анания и Ионатана, синове на Семея Велики: ние заедно ходихме в Иерусалим на поклонение с първородните и с десятъците на земните произведения, защото не се увличахме от заблуждението на нашите братя. Ти, брате, си от добър корен.

15 Но кажи ми: какво ще трябва да ти платя? Ще ти дам по драхма на ден и всичко потребно за тебе и за сина ми,

16 и към тая заплата ще ти прибавя още, ако се върнете благополучно.

17 Тъй се и условиха. Тогава той каза на Товия: приготви се за път, и тръгнете благополучно. И приготви син му нужното за път. Тогава баща му каза: върви с тоя човек! А Бог, Който живее на небесата, да насочи към сполука вашия път, и Ангелът Му да ви придружава. – Тръгнаха двамата, и кучето на момъка с тях.

18 Ана, майка му, заплака и рече на Товита: защо пусна нашия син? Не беше ли той опора на ръцете ни, кога влизаше и излизаше пред нас?

19 Не предпочитай сребро пред сребро; нека то бъде като измет, в сравнение с нашия син!

20 Защото, колкото Господ ни е определил да живеем, за това си имаме доволно.

21 Товит ѝ рече: не тъжи, сестро: той ще си дойде здрав, и очите ти ще го видят,

22 защото ще го придружава добър Ангел: пътят му ще бъде благополучен, и той ще се върне здрав.